Историята на компютъра.

Периферно устройство

Периферни устройства (разделяни понякога на запаметяващи и входно-изходни устройства) е общ израз ...


Периферни устройства
(разделяни понякога на запаметяващи и входно-изходни устройства) е общ израз за всички спомагателни устройства, които увеличават функционалността на компютрите, като улесняват и разширяват връзката им с околния свят. Чрез тях се въвеждат и извеждат команди, информация и резултатите от изпълнението на зададените програми. Резултатите и информацията могат да се видят директно от човека или пък могат да бъдат препратени към друга машина, контролирана от компютъра: например принтер, факс, мрежови устройства за връзка с други компютри. В частния случай на робот крайното устройство е самият той.

Първото поколение компютри са били оборудвани с много ограничен набор от периферни устройства. Въвеждането на инструкциите е ставало с перфокарти или перфолента, а извеждането на резултатите - чрез отпечатване с някакъв вид принтер. Преди навлизането на персоналните компютри за периферни са се считали почти всички устройства, свързани с централния процесор и оперативната памет. С годините се добавят все по-нови периферни устройства и например при персоналния компютър основните входни устройства са вече клавиатурата и мишката, а изходните - мониторът и принтерът. Все по-често мониторът и твърдият диск не се считат за периферни устройства, тъй като в днешно време са необходими за повечето конфигурации. Почти всички сървъри обаче нямат монитори, защото обикновено се управляват от разстояние. Има и други устройства за въвеждане и извеждане на информация: таблети, факс-контролери, цифрови камери, микрофони, високоговорители.

Съществуват две основни групи периферни устройства: запаметяващи устройства като твърд диск, флопи-диск, компакт-диск, USB памет и др., които представляват сравнително бавна памет с голям капацитет, в които информацията се съхранява временно. Втората група са входно-изходните, включително и устройствата, свързани с осъществяването на достъп до компютърни мрежи. Възможността за обмен на данни между различни компютри открива широки възможности за разгръщане на приложението им. Глобалната мрежа Интернет позволява милиони компютри да комуникират помежду си.

Видове периферни устройства

Запаметяващи устройства (устройства за постоянно съхранение на данни):

  • CD-ROM устройство (Оптично устройство)
  • DVD-ROM устройство
  • Флопидисково устройство (ЗУГМД)
  • Харддисково устройство (ЗУТМД)
  • Устройство с магнитна лента (ЗУМЛ)

    Входно-изходни:


    Монитор
    - (или още дисплей, екран) e устройство за изобразяване на информация във визуален или тактилен вид. Повечето монитори доскоро имаха катодно-лъчева тръба и формата на голяма кутия с екран, но от няколко години се увеличава използването на екрани с течни кристали (LCD) и плазмени екрани, които са по-компактни. За разлика от телевизора, мониторът няма тунер и обикновено е с по-висока разделителна способност и честота на опресняване (при лъчевите монитори). При телевизорите обаче също се въвежда висока разделителна способност заради новите технологии за видео дискове и телевизонни програми с висока разделителна способност. Най-често под термина монитор се разбира изходното устройство на компютър. Той осигурява моментално потвърждение на това, което правите чрез входните устройства (мишка, клавиатура и др.) като показва текст и графика, докато работите или играете;

    Компютърна клавиатура
    е периферно устройство, създадено по подобие на бутоните на пишещата машина. Клавиатурите са създадени за въвеждане на текст и отделни символи и за контролиране на различни компютърни операции. Физически, компютърната клавиатура е сбор от близо разположени квадратни бутони, наречени клавиши. Обикновено на всеки клавиш е отпечатан знака, който въвежда, като в повечето случаи всяко натискане на клавиш въвежда отпечатания върху него символ. Съществуват и специални символи, които, за да бъдат въведени, трябва да се натиснат няколко клавиша едновременно или последователно; други клавиши не въвеждат символ, а служат за командване на компютъра или самата клавиатура;

    Мишка - (от английското mouse) е периферно устройство, използвано в персоналните компютри и някои други видове компютърни устройства. Задвижва се от ръката на потребителя, предавайки информация за движението си на компютъра.

    Компютърната мишка за пръв път се появява с компютъра Apple Lisa през 1983 година и има само един бутон. Може би затова до ден днешен компютрите на Apple имат еднобутонни мишки. Първоначалната идея за това посочващо устройство се появява и развива с PARC изследователския център на фирмата XEROX, където се разработва и първия графичен интерфейс. Идеята за графичен интерфейс и мишката не намират поддръжници всред шефовете на фирмата XEROX и в следствие на фирмен шпионаж първата комерсиална система е Apple Lisa, последвана по-късно от популярната Microsoft Windows;

    Графичен таблет - (дигитайзер) периферно устройство за компютър, което позволява да се рисуват с ръка образи и графики по същия начин, както се рисува върху лист хартия, но чрез това устройство нарисуваното се цифровизира и става възможна обработката му. Графичният таблет позволява да се заснеме и запомни в цифров вид подпис, чертеж или ръкописен текст, както и друга информация, която е закрепена по някакъв начин на хартия или друга повърхност и не може да се снеме със скенер. Графичният таблет се състои от чувствителна повърхност и стилус (вид писалка) и е свързан към компютър. Най-общо казано нарисуваното не се появява на повърхността, а директно се вижда на монитора на компютъра, към който е свързан. При някои по-стари графични таблети обаче се е предвиждала и възможност за директно взаимодействие (всъщност те са предшествениците на модерните таблети);

    Джойстикът (от английски: joystick) е периферно устройство за персонален компютър или игрална конзола. Използва се като уред за управление в компютърни и видеоигри, предимно полетни симулатори.
    "Джойстик" се наричат и джойпадовете на някои игрални конзоли;

    Модем
    (съкращение от модулатор - демодулатор) — устройство с приложение в телекомуникациите и изпълняващо функциите модулация и демодулация. Модулаторът осъществява модулация, т.е. изменя характеристиките на носещия сигнал в съответсвие с измененията на входния информационен сигнал, а демодулаторът извършва обратния процес. Частен случай на модем е популярното периферно устройство за компютър, което позволява той да се свърже с други компютри, оборудвани с модем, чрез телефонната мрежа (телефонен модем) или кабелната мрежа (кабелен модем);

    Мрежова карта
    , мрежов адаптер или карта от мрежови интерфейс, на професионален жаргон мрежарка или ланка (от английското LAN, Local Area Network) - част от компютърния хардуер, позволяваща на компютри да комуникират по компютърна мрежа. Устройството работи както на първи, така и на втори слой от OSI модела, тъй като предлага физически достъп до мрежата и същевременно предоставя адресна система от ниско ниво чрез използването на МАС адреси, които са уникални за всяка една карта. Картата позволява потребителите да се свързват помежду си или чрез използване на кабел, или безжично;

    Звуковата карта (на английски: sound card) е допълнителна компютърна платка, която позволява въвеждането/извеждането на звук от/в компютъра, под контрола на компютърна програма. Тя е задължителен елемент за работа с мултимедийни приложения. По своята същност представлява платка, която се поставя на дънната платка на компютъра. Някои нови модели дънни платки притежават вградени звукови карти, което прави използването на отделна звукова карта ненужно.
    Звуковата карта възпроизвежда звука, но за да се чува от потребителя е необходимо наличието на тонколони или слушалки, а за да се записва звук - микрофон, който се включва към нея;

    Скенер (или сканер) е периферно устройство, което въвежда определен вид графична информация в компютър. Скенерът служи за заснемане (представяне в цифров вид) на документ или изображение, който след това да бъде използван в компютрите. В резултат на работата на скенера се получават файлове със заснеманите обекти - фотографски снимки, документи или реални тримерни обекти.

    Основният принцип на скенера е подобен на системата на факса, като и 2-та апарата интегрират предавател и приемник в едно устройство. Факс апаратът обаче (понеже предназначението му е да предава и приема изображения) осъществява връзка с друг факс апарат на друго място, като единият предава, а другият приема изображението;

    Принтерите - компютърни периферни устройства, които служат за отпечатване на хартия (понякога и на други материали) на документи, които могат да включват текст и изображения. Повечето принтери се използват като периферни устройства, прикачени с кабел само към един персонален компютър. Други принтери, известни като мрежови принтери, работят с вграден мрежов интерфейс (обикновено безжичен или Ethernet), като обслужват едновременно много потребители. Много съвременни принтери могат директно, от цифровия носител (мултимедийна флаш карта, USB флаш, скенер, цифров фотоапарат или камера), без връзка с компютър, да възпроизвеждат електронни документи. Принтер, комбиниран в едно устройство със скенер, факс и копир се нарича мултифункционално устройство. Първият в света принтер, представляващ механично задвижван апарат, е изобретен от Чарлз Бабидж през 19 век;

    Плотерът - изходно периферно устройство, което дава възможност за извеждане на графична информация върху хартия.
    Писалковият плотер чертае върху хартия, като използва писец. Това означава, че този плотер е предназначен предимно за изчертаване на векторна графика. Основното предимство е възможността да се печата на много голям формат хартия, което го прави привлекателен за разпечатване на технически чертежи, направени с CAD-програми. Писалковите плотери нямат възможност да запълнят поле с плътен цвят, но могат да го щриховат с тънки, плътно разположени успоредни линии.
    Подобно устройство е апарата за измерване на сеизмичните вълни при земетресение (сеизмограф). Плотер се нарича и широкоформатния принтер за създаване на плакати;

    Уеб камера - видеокамера, която може да предава видео в реално време през World Wide Web, програма за чат (например Skype) или друга компютърна програма, в която има опция за видео връзка.
    Уебкамери се наричат и цифрови камери, които качват изображения на уебсървър, непрекъснато или през определен период от време. Това може да бъде постигнато чрез камера, включена към персонален компютър или чрез по-специализирана апаратура.
    Камерите, използвани за видеоконференция обикновено са под формата на малка, лесно преносима камера с относително малки възможности, включваща се директно към персонален компютър. Понякога за тази цел се използват и аналогови видеокамери, свързани към компютъра чрез извличаща платка.



Уеб сайт в alle.bg